Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.

Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари.
Аз се доверявам на света. Аз обичам верните другари.
Аз мълча пред бурното море – бурното море, което плаче.
Аз съм глъч на радостно дете. Аз съм звук в далечни Апалачи.

Аз съм тук и няма ме дори. Аз творя, летя и ви обичам.
Аз съм слух, разнесен от усти. Аз под небесата коленича.
Аз съм светлината след дъжда – слънцето, което се показва.
Аз съм водопад от топлина... Грубите с мълчание наказвам.

Пиша си на листове с любов. Пиша и въздишам най-накрая.
Всеки ден за всичко съм готов. Нека всеки път да опозная.
Някой ме познава като тих. Друг ме уважава като всичко.
В моя стих света си преродих, в моя стих – мълчание на птичка.