Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон
със твоите трептения във мрака,
излизам на измития балкон
и зная, че те чакам и ме чакаш.
Дано това до края продължи -
убийството на минало и грешки,
и дълго в тишината да мълчим,
заключени от любовта човешка... ...