Oct 28, 2019, 8:01 AM

Мълчанието 

  Poetry » Love
567 0 2

                                                             Мълчанието

 

Мълчанието било злато,а дали,

мълчиш тих,свел своята глава.

Така си спокоен ти човече нали,

ще се спасиш ти от  бурята така.

 

Мълчиш когато ти идва да крещиш,

стискаш зъби и малкото да не загубиш.

А бурята си отминава,ти оставаш,

като храст край гората,оцеляваш!

 

Мълчиш,мълчиш и отново мълчиш,

какво ще спечелиш и какво ще загубиш?

А вътре в теб кипи, вулкан ще се надигне,

ще стане страшно когато той  изригне!

 

Тогава мълчанието ще се взриви,

то  дълго чакаше този миг ,нали?

Много дълго чакаше,дълго търпя,

изригна и всичко със себе си заля!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??