Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс
в потулената светлина небесна.
Мълчат мъглите. И размахва пръст
тъгата – разпиляна неизвестност.
Но има шанс – ще победи денят,
към обед малко слънце ще избликне.
И, притаена в неговата гръд,
навярно нова радост ще поникне! ...