На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Горят очите му, като звезди
а мен ми е виновно и ми се мълчи...
Чувам само как скърца въжето.
През февруари се беси надеждата.
То, сърцето, да беше клепало,
та да прогони завинаги псетата.
Трийсет сребърника - толкоз изкара,
оня, що паметта му оплю.
Вместо факел, гася ядно цигарата.
По телевизията, с патос говори едно парвеню. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up