Във тишината на нощта стоим -
мълча и ти виновно с мен мълчиш
и предпазливо думите пестим
със наранени, страдащи души.
Поглеждаме се някак неразбрано
от самота и болка посивели,
с нанесените от съдбата рани
мълчиме, погледите свели.
Мълчанието знам ще ни предпази
от думите изречени, неясни,
то чувствата ни няма да погази,
ще ни спести признания опасни.
Стоим, мълчим, мъчително мълчим
пред прага на последно сбогом ...
Но нека тази нощ да постоим,
да помълчим до изнемога ...
© Дорика Цачева All rights reserved.