Моля те, гръм, удари ме,
светкавицо ярка, освети ме,
мълнийо, спасителко моя,
до пепел изгори ме.
Дъжд черен, отровен, вали,
с черни горчиви капки ме обсипи,
омразата си към мен покажи,
потоп огромен стани,
в мръсни води ме удави,
само любимия върни!
С облаци черни покрий се, небе,
любимия тъй лесно отне
и къса се мойто сърце,
живота ми ти хладнокръвно отне,
кой ли така ме прокле?
Мълнийо мощна, на воля гърми,
щом желаеш ме унищожи,
всичко, което имам, ми вземи,
но те моля - любимия върни!
Светкавицо ярка, свети,
със светлината си ме заслепи,
щом искаш вземи
моите тъжни кафяви очи!
© Богдана Маринова All rights reserved.