Понякога
словата ти студено,
глухо
като камъчета чукат.
Друг път
нежно,
медено звънят...
Мънистено редиш ги
и като звездици в мрака
седефено блестят...
Извайваш с думи
красота.
А когато зарисуваш
усмивки във очите ми,
около мен валят
слънца...
© Ласка Александрова All rights reserved.