Завинаги нещо в тебе умира,
да кърви сърцето не спира,
така и до днес не разбра,
как толкова много боли без вина...
Поспри, време, поспри!
Оня миг безметежност върни!
Само стъпка назад, де да може -
цял живот би променил...
Молиш се, викаш, крещиш,
в грешната доба, на грешно место,
чужда съдба преживяваш...
Тя не чува, мъртвата тишина... ...