palenka (П Антонова)
511 18614
Jan 9, 2021, 8:47 PM

Мъртва тишина 

  Poetry
426 3 16

Завинаги нещо в тебе умира,

да кърви сърцето не спира,

така и до днес не разбра,

как толкова много боли без вина...

 

Поспри, време, поспри!

Оня миг безметежност върни!

Само стъпка назад, де да може -

цял живот би променил...

 

Молиш се, викаш, крещиш,

в грешната доба, на грешно место,

чужда съдба преживяваш...

Тя не чува, мъртвата тишина...

 

От такава безпаметна нощ,

и безследно изгубени стъпки,

болката  нелечима остава,

само нея чува тя - мъртвата тишина...

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Миночка!
  • Мъртва тишина, много добра находки! Харесах!
  • Благодаря ви, Веси и Гошковците!
  • Дори "мъртвата тишина " е красива в стихотворението ти. Хареса ми! Поздрав!
  • Ех...
    Поздравявам те.
  • Мъртва тишина звучи като убита тишина.
    Хубаво.
  • Всички сме сънебродници под някаква форма: едни в паралелни животи, други в животи на различни нива.
    Зоната на мъртвата тишина не е избор - тя избира.
  • Аз вече спя!!! 😀
    За Пепи не знам!
  • Че къв доктор си като ще звъниш на 112? М?
    Дай ни по един хап и да заспиваме.
    Отивам да ровя в "спешното" чекмедже.
    Лека от мен!
    Дано утре тишината да е проговорила. Но и да чуваш гласове...сложно!
  • Коя група?
    (Обзалагам се, че потриваше ръце да задам въпроса)
  • и аз:

    А има и такива дни -
    вали небето с кървави сълзи,
    звезда пронизва с мълния
    утробата на майката Земя,
    вулкан изригва и вие ураган,
    черни птици злокобно кръжат
    на черни ята...

  • И осъзнато!
    Не се усмихвам, защото е смешно. Не е. Просто се сетих за нещо. Мое си.
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева) - мъртвата тишина неосъзнато натрупва гняв. А гневът може да е убийствен като страстта. Гневна любов!
  • Мъртвите тишини те прояждат отвътре. Могат да бъдат унищожителни ако сам не се пребориш с тях. А дали винаги имаме контрол над себе си? Мисля, че не.
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - виртуална реалност, реален сън. Сънувам ли живея, или живеейки сънувам?
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - подсъзнанието е най-големият предател. То не пита, способно да изрови от най-дълбокото заровени тайни и да ти ги събуди в съня.
    Или сънуваш ужасии, опитваш се да викаш, да крещиш, звук не отронваш, събуждаш се и продължаваш да викаш без глас и не знаеш сънуваш ли. Толкова реално е всичко. В зоната на мъртвата тишина.
Random works
: ??:??