Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро.
Изваля се в очите ми.
Мъртви са всички небета.
И розите тягостно бодлите опипват
на чуждите храсти, до болка познати.
Ежедневност, казваш.
Сипи по две големи.
После ще забравиш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up