Мъртви сълзи

Jun 4, 2011, 12:11 PM

Poetry » Phylosophy

457 0 0

"Мъртви сълзи"

Отровни паяци в мойто тяло пълзят,
черни сенки в мен гърчат се и крещят,
скръстил длани, гледам с празни очи,
със езика си ближа кръв и сълзи.

Във устата ми се усмихва змия,
върху лицето ми - куп изгнили листа,
не усещам как е приближила Смъртта
и покрила е моя труп със крила...

Бавно крача сам през поле от тела,
а над мен виси череп вместо Луна,
бягам, вия и търся жива вода,
ала всичко се оказва просто лъжа.

Виждам плъхове как поглъщат плътта,
как със черен плащ мрак покрива деня,
как безумен мъж с кост вместо ръка
се кикоти и дълбае дупка в пръстта.

Търси себе си - злият син на Греха,
по челото му знаци пише страхът,
а в студеното, отдавна мъртво сърце,
в тъмно езеро там се дави дете...

* * *

Хищни корени в гнило тяло пълзят,
бледи сенки в него за пощада крещят,
под земята някой гледа с празни очи,
но уви - от тях не потичат сълзи...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.