Dec 9, 2020, 4:11 PM

Мързел 

  Poetry » Humour
768 0 0

Какво ленива мисъл да захване?

Бръмчат мухите в зноен летен ден.

Несръчна, добродушна дебелана

пошляпва с плажни чехли покрай мен.

 

Тя от пазара иде с пълни чанти –

неблагодарник бузест да расте.

Ех, биричка бих пийнал на аванта,

с приятели бих разиграл тесте ...

 

Съседът, гръболегнал на асфалта,

човърка свойта бричка (аз – носа),

той сигур' стяга с ключа болта халтав…

Отпъждам с длан нахалната оса…

 

Я виж, заспал съм право в свойте шепи.

Какво да правиш – слънце щом пече…

Да има с вѝнце кой да ме почерпи“ –

предтечата Балкански ще рече.

 

Комшийката – чевръста и засмяна –

простира ловко мокрото бельо.

За мен пък с ладовина от Балкана

ракиеното време е дошло.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??