Слънчево сияние нахално ме събужда,
на простора шарен се показва утринта,
часовете алено-горещи аз предвиждам,
мързеливо гледайки в тавана на деня.
Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца,
и погалва ноздрите ми, за да не заспя,
ето, че дочувам вече смътно и търговеца,
който вика: "Ставай, пак проспиваш сутринта!"
Бавно и сърдито ставам, клатейки снага,
искам да изляза, но лениво се отпускам,
лекия юрган премятам през глава,
пак в съня унасям се и Слънцето пропускам... ...