Събудих съ сабайлем ут сиклет.
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!
Подпухнало ми`й лявото уко
(изглежда, че нощеска са мъ били!)
„Брях!”-рекох си. „Ми що? И за како?
И що ни съм разбрала? Ам` съм шиле!”
Устай укото- що съм дибидюс?!
`Бах тъз склироза! Ко ли съм правИла?
Фъупще ни повня! Ей го- честен кръст!
Въйййййй- светна ми! Играх го самодива. ...