Oct 29, 2013, 4:04 PM

Мюзик Айдъл 

  Poetry » Humour
656 0 11

Викам си – да пробвам

да се поразпея.

В този мрачен вторник

кат’ звезда ще грея.

Всички да ме чуят

и за мен да питат.

(Ако се надуя,

ще е със покритие.)

Седнах под дървото

баш насред мегдана.

Зер, ще пея кротко!

Почнах с „Жива рана”.

А дървото старо
бе пресипнал кестен.
Аз - с една китара -
свирех като бесна.
Целиха ме с кестени...

Шоу за пердах!

Хич не беше лесно -
жива да не бях!

Още ме освиркват

(нема ’си признавам!)

Ей в това е рискът

на живото предаване!

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??