Feb 3, 2018, 4:38 AM

Надежда 

  Poetry » Other
518 1 4

 

 

 

                 Поспряла се на моята врата,

                  ме чакаше надеждата позната.

                  Надеждата - тя вече застаря,

                  налудната надежда хвърковата.

                  Надеждата не зъзне в самота,

                  често си клюкари тя с мечтата

                   и като билка е против смъртта,

                   а не очаква някаква отплата.

                   Товарят я с незнайна бъднина,

                   но й врачува истината свята.

                   Тя не обича думата - сега -

                    съдбата поверява на зората.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??