Аз стисках ръката за сбогом
и галех лицето със сълзи,
но тя си остана студена,
а то не потрепна дори...
Защо животът ни така протече,
защо съдбата ни така реши,
че с нас не трябва да си вече,
че рана в нас ще да кърви.
Очите ни за теб се взират,
душите ни за теб горят,
словата ни за теб не спират
с любов и мъка да мълвят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up