Oct 29, 2009, 9:10 PM

На... 

  Poetry
735 0 3

Ти  беше мой, но те изгубих,

не зная точно как, но пътищата  ни се разделиха.

Под дъжда очите ти видях

и пламъка в тях запомних.

Ръцете ти усещам още,

милувките им галещи и нежни.

Очите си затварям и те чувствам

и знам, че ти създаден си за мене.

Сега съм по-сама от тишината,

надвиснала над спящия ни град.

Леглото ми е празно и студено,

лежа сама, така съм уморена.

Навън е тъжна и дъждовна есен,

с усещане за златен листопад и тиха песен.

© Снежана Францева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??