На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.
Съдбата отреди ми своя трон,
посипан с тръни и цветя уханни,
не исках да живея пълзешком
и срещу бурите ръце размахвах.
И нищо, че не можех да летя,
поне успях да следвам дълго порива,
така че да живея аз без срам,
последвала на вятъра посоката.
Такъв живот ми беше отреден,
с такава орис съм била орисана,
благодаря за всеки слънчев ден
на таз земя, от Господа измислена.
И някой ден, пред прага на смъртта,
спокойна във земята ще полегна.
Достойно пътя щом си извървя,
с препълнена душа ще се оттегля.
04.12.2010 г. НАЗДРАВЕ!
© Дорика Цачева All rights reserved.