И не е нужна пролет за разлистване,
и не е нужна смърт за траур.
Да се родя, достатъчно е искане.
Да бъда вечна, слей ме с твойта аура.
Ти в мислите ми нежността посявай,
обичай ме и без да заслужавам.
От себе си ме измоли, създавай ме,
спаси ме, без това да оправдавам.
И след като се сбъдна, чак тогава
реши дали е нужно “да изтриеш”...
Аз ще приема, твое право е
да ме осъдиш и да ме убиеш...