То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата
озъбени по-злобно и от тях,
разумните, венеца на планетата,
с претенции за вечност... но от прах...
А после седнаха на кралските си ложи
развратно вперили в арената очи.
Не хора, демони в човешки кожи,
със камъни във своите гърди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up