Пристъпвам към детството в твоята къща,
отваря се старата порта,
ти пак се полюшваш и с обич прегръщаш,
пак гониш в очите умората.
Ухае градината още на младост,
цветята ти още са хубави,
ръцете ти само са сбръчкани, бабо,
и някак до грубост отрудени.
Прегръща лозата любима люлка,
тежат й узрелите гроздове,
и тя като тебе отдавна е тука -
затова ли е селото Лозово? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up