Влакът бяга, звънят колелата, още малко и пак у дома, да си хапна от бобеца сладък, за ден-два да не бъдеш сама. За да чуя слова бодрокрили, да не падам, кога съм сломена. Откъде взимаш толкова сили, че да даваш все още на мене!? И в замяна какво ти получи? Побеляла без време глава, нито старост спокойна, едно внуче и радост за ден или два.
Натъжи ме, Човеко!
С това "нито старост спокойна" получи! Не можахме да им я осигурим! Как се промени животът! А през 1982 година съвсем искрено написах, че "моите родители добри, живеят тихи и спокойни старини!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.