Отиде си, без да кажеш сбогом дори,
остави празна къща и куп горчиви спомени!
Не трябваше да си отиваш още, не трябваше, нали,
но съдбата тъй пожела и смъртта ни раздели!
Проклета да е тази коварна болест,
която те отне от този свят,
проклет да е деня, в който безжизнена
издъхна в моите ръце!
Ти за мене като майка бе,
отгледа ме от мъничко дете,
защо си тръгна, бабичко, кажи
нима не знаеш, че сърцето ме боли? ...