Не те оценихме ние, децата ти,
не разбрахме за какво си живяла.
Че даваше всичко - душата си,
за да си най-добра баба.
Късно ще осъзнаеме греховете си,
наранявахме те много жестоко.
А ти пак даваше и наддаде ни,
за да получиш само признание.
Но прости ни, безразсъдни сме още,
ще имаме и ние деца и тогава...
Ще разберем, че сме имали
всичко, благодарение само на Теб!