На баба ми, на дядо ми
Към спомена за дядовата къща,
под сянката на старата асма
стоят захвърлени, забравени, олющени
играчките ми, детска топка и кола.
Причува ми се утрото на село,
звънците медни, бабиния глас -
опитвам се, пристъпвайки несмело,
при тях поне за малко да се върна аз.
Обгръщам с поглед плочите и прага,
вратата прашна, бялата чешма,
пораснал съм, едва ли ми приляга ...