Късно изгрява и рано залязва,
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род!
Гледам нагоре с очи устремени
до хоризонта аз виждам гори,
Чая подскача край тежки морени,
скрит манастира на завет стои!
Пее под моста водата студена,
реката е чиста, като сълза,
туй чудо е само от Бога дарено,
мито от свежа планинска роса! ...