Там на бала оркестърът свири,

полюлейте са сякаш звезди.

Офицери в сини мундири

заговарят красиви жени.

Там паркетът кристално блести

и шампанско гърми надалеч.

Крехки дами с руси коси

омагьосват с танци и реч.

Там Иванич приглажда коси,

а Орлов размишлява на глас 

Зад ветрило Надежда следи

господата в профил, анфас.

Полунощ. Тъй смълчан е градът

и щурец на пианото свири.

Офицерите тръгват на път,

спомен скъп в душите си скрили.