На бара сме

Nov 15, 2008, 12:27 AM

Poetry

648 1 2

Като празна чаша аз изглеждам, няма нито капка в мен,
тъгата ме изпива жадно всеки божи ден.
На бара сме и правим си компания,
говорим си за всичко... Тя за хорските страдания,
аз за всичко обичано и скъпо.
Така минават наш'те вечери в дълги разговори,
танци нежни и само там сме двамата, и
няма кой да ни прекъсне...
Тя знае, че е нежелана от всяко живо същество
и аз съм й утеха всеки път, и всяка нощ.
Веднъж попита ме Тъгата: "Защо си с мен? Защо не бягаш?
Защо в обятията ми всеки път заспиваш?"
Отговорих аз, че няма друга, която така да ме разбира...
Прегърнах я и я целунах, в миг разплака се и тя.
Ето този сън сънувам всеки път, щом аз заспя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-11-15T11:42:35+02:00

Да бъдеш нечия утеха не е грях. Но само заради това - не си заслужава да бъдеш с някого. Поздрав, Гоше!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-11-15T01:28:57+02:00

Ами изгони я с усмивка!
Тя не ти е нужна!
Поздрав!