Горчи ти хлябът, тате…
Изстина в теб огнището, когато
оказаха се кухи идеалите,
мечтите- снимки с черни ленти,
един живот с откраднат смисъл,
очакване с изтръгнато предчувствие.
Сърцето ти задави се във времето,
маркирано от чужда алчност в синьо…
Потънаха очите ти и бяла прах
покри косата ти, без блясък,
без отражение, безветрено…
Задави се сърцето ти и кръв изби ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up