Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш
и ще знам, че животът е сън...
Който почва някъде в мрака
и завършва под камъка вън.
И какво, че обичаше бяло
този свят... Почти благослов!
И какво, че душата ти цяла
бе изпълнена с бяла любов... ...