На братовчед ми, който си отиде на 21, внезапно и нелепо... преди десет години.
Открехнати врати все още чакат
да се завърнеш в нечии сълзи.
Горят в онази стая кандилата.
Но все по-рядко.
В дните за молби.
Високите тавани не превиват
гръбнака си под тежки дъждове.
Така е - много хора си отиват.
А камъкът живее.
Векове.
И майка ти е жива. Да те жали. ...