НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
Във синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...
Кълбото от вятъра бавно се носи,
охваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага.
Навъсени зъзнем под стария бор...
След малко мъглата на нейде избяга... ...