Почерпи ме с вино, Господи, със твоята благословия (нека поживея) че аз съм твърде грешна и нелепа, в калта лика си да отлея... Не ми го взимай, Господи, (онова бездънното) и вярата, на просещия, надеждата на кръста, че златно зрънце има в плявата, че зад хоризонта нищо не залязва и аз го търся, сочейки със пръста, дето по погрешка го отрязах...
На Богоявление ще се отрека от Тебе, ще хвърля виното от кръщенето... В реката ще се отмъстя, във водите, вливащи се (Мъртви) във морето, че отнех си вярата и в мен детето...
Станах (адски) по човешкиму красива, сякаш изгорих си дрехата белязана, с кръвта на горска самодива. И дамгосаната вяра (на рамото ми) пари в мен, а пожари няма? (И е зимен ден ) Снежинките са в траур. Със черен шал, а бели... ще ги запитам с неми си очи, дали пък нейде из света Тебе, Господи, не са видели...
Почерпи ме с вино... забрави циничността и твърдия ми нрав, ще омекна като нежна песен, Боже, щом прекръстиш ме и сетя светостта ти...
Почерпи ме с вино... и кръвта ми нека стане на вода, в себе си аз ще се гмурна, да открия кръста и що е женската съдба...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.