Ти връх си и си там сред върховете,
без милост призоваха те, без свян.
Не ти простиха даже ледовете,
но знай, че никога не ще си сам.
Твойта усмивка, твойта устременост,
не се забравят знаеш го, нали?
Ти бе надскочил земната си тленност,
защо остави ни, да ни боли?
Тъй рядко има вече на земята,
такива хора силни като теб.
Нелеки бяха пътят ти, съдбата,
но на страха за миг не падна в плен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up