May 17, 2009, 11:40 PM

На брега 

  Poetry » Civilian
989 0 12
Бавно влезе озонът в трахеята
пак примесен със дим от цигара.
Тъжно махах с ръка аз на бурята -
тази моя познайница стара.
И поисках да върна си спомена.
Да се слея със тази омара,
но когато затворех очите си,
зад клепачите виждах кошмара.
Не че беше той нещо особено.
Даже никак не бе вече страшен.
Но не виждах пак себе си в ъгъла -
свит на топка, ранен и уплашен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димов All rights reserved.

Random works
: ??:??