НА БРЕГА НА РЕКАТА
Вулканите от думите във мен
изригват често с безпощадна лава.
Смили се, Боже, в някой хубав ден
и помогни докрай да ги забравя.
В съня ми, сякаш впримчени в едно,
клокочат гняв и ласка милостива.
И моля се на утрото – дано
след вечния им спор да бъда жива.
Боли ме – сякаш някой ме вини.
А болките ми никой не разплита.
Убийства, кражби, бедствия, войни ...