Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите и' сложи.
А разумът преградите престъпил
очакваше напразно невъзможното.
Тя не дойде... И празни си отминаха
вагоните на следващите сънища.
Той грабна четка, седна пред камината
и зарисува с поглед вперен в тъмното.
Самотникът рисуваше Сънуваната
и всеки щрих проплакваше под четката.
Потънал в лудостта на нарисуваното
не я потърси във света на светлото… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up