Съм си седнал сгодно на чардака
и да мине сгодна севда чакам,
да възседнеме конете
и да хукнем с ветровете -
та додето стигнем
и каквото стане.
Пусто, опустяло руйно вино
в черни стъклени стакани!
Мойта севда май премина,
без да хвърли ни нишан, ни
никва другинка такава
кат белтък пронизващоотровен
или фръцкава походка
я на млада котка
ил кошута, или крава?
Нищо, нищичко подобно!
Срам, позор и грехота,
и времена
безкрайно
скучни -
да седнеш сгодно на чардак
и нищо омайно
да ти се не случи!...
© Ангел Веселинов All rights reserved.