Сядам на чаша кайсиева ракия.
Истината за живота искам да открия,
а ако пия и вино една чаша -
на показ ще излезе истината наша.
До кога от всички ще трябва да крия,
че съм огън и пламък, даже стихия.
До кога чувствата си трябва да подтискам,
да не мислите вие, че много го искам?
Нали трябваше да съм важна, значима?
Ще живея в несрета през цялата зима,
но когато дойде слънчевата пролет,
ще съм готова, знам, за своя полет. ...