Аз те хвърлям в сметта, моя чиста Любов,
и се моля – дано си родена с късмет.
Може някой за теб да се чувства готов.
Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.
Ти бързо раздаде последните ризи,
боите в душата, искрата в очите,
надеждите тайни - за напръстник близост.
Сама си, Любов! И безпътна се скиташ.
Опазила сетния залък приличие,
небето-скъперник те гледа да просиш.
И ти уж си моя, а всъщност си ничия.
И силна си колкото можеш да носиш. ...