На чисто
Гласът ми осквернява тишината
на някакво измислено небе,
крепящо се на мигла от Луната,
във млечните зеници на слепец.
Изгубена в усмивката на пътя,
избелен като ленено платно,
пак търся Едноок, да ме упъти
към щастието, вързано на сноп
в лъчистата градина на душата ми,
под ябълката, цялата във цвят,
що няма плод. От рошавия вятър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up