Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега,
едва ли във очите ми ще видите море от мъртви сълзи,
но утрото ще е умряло още вечерта, и без да е отронило дори една сълза,
зад рамото ми тихо ще се спусне.