Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева
е толкова пиян, че трудно стъпва
в най-жълтото мастило на очите ми
в най-тесния олтар на тази църква.
Но ти си все един и същ, приятелю.
А аз със всяка крачка се смалявам.
Вървя назад, търчи напред мечтата ми
и на моменти даже се предавам. ...