Днес един младеж ме помоли да напиша стих на момичето му,

искаше да изрази чувствата си, а любовта струеше от думите му

докато ме молеше, беше прекрасно усещане и ето какво се получи.

            НА ДЕНИЦА

Дишам с всяка твоя част,

въздухът ти е и мой,

няма ли те ще съм мъртъв аз,

животът ми докрай е твой.

Единствено аз теб обичам

и ден, и нощ сърцето ми тупти,

колкото и да се вричам,

едва ли ме разбираш ти.

На думите светът е беден

този огън с тях да изразя,

няма ли те аз съм непотребен

от пламъка ще се изпепеля.

И сърцето си дори да губя

в него теб ще приютя,

и всичко друго да изгубя,

теб завинаги ще съхраня.

Цветът на моята любов

е образ свят, божествен,

за теб на всичко съм готов,

с теб съм жив, мъжествен.

Аз на теб до края свой

дните си ще подаря

в един живот - и мой, и твой,

истинска любов ще споделя.