Когато се влюбвах
в прогизнали улици,
дълбоките локви
и бедните скитници;
когато забравях
душата си
на ъгъла
на всяка павирана улица;
когато бедна заспивах
по всички площади
и търсех спасение
в чуждия дим,
времето е чакало да мине,
за да може
всеки път
да води до гарата.
... Или на десет минути
от нея.
© Валерия Димова All rights reserved.
Много ми хареса, интересен стих!