Dec 3, 2010, 1:20 PM

На душата ми... 

  Poetry » Love
778 0 1

... и на всички мои сродни женски души

 

Какво да я правя

Тази моя вечно гладна за любов душа

Която никой никога не успя

Да нахрани...

Как да овладея огъня в кръвта

Предизвикваш безмерно страдание

От пълната липса на внимание

Или само временното му потушаване...

Как да ù обясня

Че мъжът отсреща е само проекция

На нейната мечта...

Ще спре ли тя да се надява

Тази моя упорита душа

Да срещне в живота си своята половинка

С която е била разделена

Малко след създаването на света

И колко ли пъти се е делила

В опитите си да се съедини

Измъчената ми душа

През всичките си проявления

На нашата грешна Земя –

Толкова ли пъти в този 

Или в следващ живот

Аз ще срещам ЛЮБОВТА?!?

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В началото ми хареса, но краят леко досажда, вместо вопъл, оставя впечатление за мрънкане на недоволна леля. Пробвай да го преработиш, ще се получи хубав стих.
Random works
: ??:??