Избирах търпеливо всяка дума,
с която да се изразя.
Макар несполучливо и неумно,
аз искам стихче да ти посветя.
За теб да пиша твърде недостойна,
все пак ще си го позволя.
За тебе ще разказвам, ще си спомням
и в нищо няма да преувелича.
Безкрайно скромен, толкова добър,
човек голям и неразумно щедър...
Когато се завърнех аз от път,
посрещаше ме със усмивка ведра. ...