Отиде си внезапно, като птица,
Разперила свободно своите криле.
Тъй смело, някак – не насила,
Отлетя във други светове.
Тъй леко, сякаш по покана,
Отиде си, далече си от нас.
Но моля се, където и да си отишъл,
Да е настъпил Твоя час.
Надявам се и да ни чуваш
Как говорим с теб навън.
Седнал в двора, гледайки към пътя,
Както беше.. не насън. ...