Отново сочат ни със пръст,
че сме от бедните по-бедни.
Разпъват ни на кръст,
ругаят, че сме винаги последни.
Не сме били достойни европейци,
навсякъде били сме вредни.
Бедни сме, но бедни на пари.
Бедни на разкош, позлата.
Но ние имаме богатство свято,
на Дядо Вазова словата!
И те ни водят, задължават,
живот ни дават, стопля ни душите. ...